Или от малцината, които са останали от едно време, не сколасват да стопанишат и на половина от разрушеното и изоставено в древните земи на Трънско, където са обитавали от хилядолетия хора.
Да, след всяка епоха на измамно величие идва и разруха, която трябва да причини преосмисляне на ценностите, върху които се опира и крепи обществото – но до колко зависи то от отделните личности като основна негова съставна част е показател за монолитността му и справедливостта на принципите на функциониране в него. Здраво и монолитно ще е то не само в здравословен аспект, но и в силата на духа, която да се проявява в колективен план.
А справедливостта поставя всекиго на мястото му.
И стигаме до нагледното - да търсим под дърво и камък къде са съвременните радетели за по-добър живот в Трънско!
Ясно е, че не искат да има нов Ботев и Левски, но къде се спотайват останалите, които с широка отговорност пред обществото ще застанат да намерят решение на проблемите, които го мъчат?
Като ги няма Ботев и Левски в сърцето на човека, сякаш хората са оперирани от природното чувство за справедливост и са осъдени до живот на конформизъм и подчинение спрямо заобикалящата ни действителност. Всеки тича в добре отъпканата си пътека на лично и семейно оцеляване и благоденствие респективно – кой, както може и до там.
Но къде са тези радетели за по-добър обществен живот и ще застанат пред обществото – да се видят очите на всеки с всеки, да се разберат това общество от какво има нужда да живее или ако няма да го бъде, да не се показват и то ще продължава да си тъне сред разрухата на завещаното от стари времена.
Десет години е половин човешко поколение, а за двадесет се създава цял човек, който да бъде полезен за обществото. Да започнем от там грижата за консолидиране на това общество – основната градивна единица – човека. Ако няма хора, всичко останало губи смисъл – идват чужди интереси и разкъсват като див звяр всичко що нашите деди са градили и съхранявали с кръв и пот на чело!
Грижата за отделният човек трябва да се основава на простия основен принцип да се разграничава кое е необходимост и кое прищявка. Всяка задача и предприемаческа дейност има в себе си два елемента – необходимост и достатъчност.
Затова всеки дръзнал да стори нещо полезно в обществен план трябва да си дава сметка за тези две категории средства, които трябва да реши как да ги осигури.
И не да се опитват зад привидно необходими за обществото дейности и услуги, да прокарват реализацията на личните амбиции и стремежи, защото отсъствието от срещата на очите в публичното пространство е показател именно за такива настроения, присъщи на псевдорадетелите за по-добър обществен живот.
А те трябва да се питат вътрешно:
- Къде си, вярна ти любов народна... и не да чакат в ответ покорство и одобрение, а напротив – да търсят това, което не е наред и да го казват с пълен глас, без страх от това, че нечии интерес ще бъде засегнат или застрашен. Това ще е показател, че обществото ни е живо и справедливо действащо.
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!
"В механата" Христо Ботев
