Радетели за по-добър живот в Трънско

В днешно време има ли в Трънско радетели за по-добър живот?

Или от малцината, които са останали от едно време, не сколасват да стопанишат и на половина от разрушеното и изоставено в древните земи на Трънско, където са обитавали от хилядолетия хора.

Да, след всяка епоха на измамно величие идва и разруха, която трябва да причини преосмисляне на ценностите, върху които се опира и крепи обществото – но до колко зависи то от отделните личности като основна негова съставна част е показател за монолитността му и справедливостта на принципите на функциониране в него. Здраво и монолитно ще е то не само в здравословен аспект, но и в силата на духа, която да се проявява в колективен план.
А справедливостта поставя всекиго на мястото му.

И стигаме до нагледното - да търсим под дърво и камък къде са съвременните радетели за по-добър живот в Трънско!

Ясно е, че не искат да има нов Ботев и Левски, но къде се спотайват останалите, които с широка отговорност пред обществото ще застанат да намерят решение на проблемите, които го мъчат?

Като ги няма Ботев и Левски в сърцето на човека, сякаш хората са оперирани от природното чувство за справедливост и са осъдени до живот на конформизъм и подчинение спрямо заобикалящата ни действителност. Всеки тича в добре отъпканата си пътека на лично и семейно оцеляване и благоденствие респективно – кой, както може и до там.

Но къде са тези радетели за по-добър обществен живот и ще застанат пред обществото – да се видят очите на всеки с всеки, да се разберат това общество от какво има нужда да живее или ако няма да го бъде, да не се показват и то ще продължава да си тъне сред разрухата на завещаното от стари времена.

Десет години е половин човешко поколение, а за двадесет се създава цял човек, който да бъде полезен за обществото. Да започнем от там грижата за консолидиране на това общество – основната градивна единица – човека. Ако няма хора, всичко останало губи смисъл – идват чужди интереси и разкъсват като див звяр всичко що нашите деди са градили и съхранявали с кръв и пот на чело!

Грижата за отделният човек трябва да се основава на простия основен принцип да се разграничава кое е необходимост и кое прищявка. Всяка задача и предприемаческа дейност има в себе си два елемента – необходимост и достатъчност.
Затова всеки дръзнал да стори нещо полезно в обществен план трябва да си дава сметка за тези две категории средства, които трябва да реши как да ги осигури.
И не да се опитват зад привидно необходими за обществото дейности и услуги, да прокарват реализацията на личните амбиции и стремежи, защото отсъствието от срещата на очите в публичното пространство е показател именно за такива настроения, присъщи на псевдорадетелите за по-добър обществен живот.

А те трябва да се питат вътрешно:

- Къде си, вярна ти любов народна... и не да чакат в ответ покорство и одобрение, а напротив – да търсят това, което не е наред и да го казват с пълен глас, без страх от това, че нечии интерес ще бъде засегнат или застрашен. Това ще е показател, че обществото ни е живо и справедливо действащо.

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

"В механата" Христо Ботев

Трънско на две скорости

Това е по отношение на необходимостта от промяна на местния манталитет - все пак сме част от една по-голяма общност - Европейския съюз! И този манталитет трябва да се развива, а не да се ограничава и дискриминира.

Този проблем крие първопричината за своето съществуване от доста назад преизпълнили плана петилетки, когато едни хора са показвали къде точно се намира светлото бъдеще на общото добруване. А останалите от това общо пространство, не са имали правото или възможността да изрекат на глас в това пространство, какво не е наред, според тяхната субективна позиция. Естествено е властвал повсеместния принцип:

- Който не е с нас, е против нас!

Това е залегнало и в съвременния местен манталитет на трънското общество:

- Едните да си „гледат работата“, а други да им „решават проблемите“,

иначе казано „Власт без хора“, а сред хората да няма инициатива да решават проблемите си на принципна основа и всеки от тях да търси самостоятелно път за оцеляването си – духовно и физическо.

Това делене в манталитета на местното общество е използвано и сега в наши дни от политическата система на страната, като налага чувството за „партийна принадлежност“. По този начин това общество става слуга на групови интереси и то най-честно външни по отношение на региона, вместо да бъде господар в местното самоуправление.
Това се описва и от познатото отколешно правило „Разделяй и владей“, което се наблюдава и във физиката на термодинамичните системи:

- Когато на една среда (флуид) поляризираш съставящите я частици, то тя остава външно електронеутрална и пасивна, като се намалява средното разстояние на свободен пробег на отделните частици.

Затова не могат да се намерят хора, които да са видими пред обществото, че от тях идва инициативата за осъществяването на общополезни дейности. Иначе там, който е намерил с какво да се занимава, върши си своята работа на завет и от време на време пуска „рекламни позиви“ за насърчаване на оборота му.

А в оборота на глобалните процеси вече е дошъл и най-съществения момент – евровота за това кой ще влезне и с какви намерения и възможности – там, от където зависи и нашето бъдеще – дали съдбата ни ще е в нашите ръце или в тези на някой друг, който ще мисли единствено за реализирането на своите амбиции и интереси.

Заради движението на „две скорости“ в Трънско никой няма да чуе в публичното пространство на местната общественост - защо и как да направи своят избор - сега и то именно, за да си остане тя на две скорости.

Но дори и изолиран трънчанина може да мисли, защото свободният по дух не може да бъде роб.
Хората имат право да се сдружават и да спазват общи правила, но когато няма такива, обществото се разпада.

И се появяват двете скорости...

Едната за тези, които могат но не искат и другата за тези, които искат да запазят достойнството си, но не могат да сторят нищо по въпроса и затова мълчат и не предприемат нищо в публичното пространство.

Трънско след референдума от 11.юни.2017 г.

Що е референдум и от кого и как се прави – той ли ще промени реално нещата или хората свързани с този край ще сторят нещо?

Не е коректно да се съпоставя това, което не е направено след събитието наречено Референдум, провел се през месец юни на 2017 г. в община Трън, с това, което не е направено преди него – то си остава все ненаправено! Но най-доброто нещо, което произтече от това ненаправено е, че няма да има минна дейност на територията на общината, от където да се отрови естествената среда за здравословен живот, както на хората, така и на животинската и растителната част от заобикалящата ни природа! Такова бездействие е в огромна степен по-предпочитано, от каквото и да било действие в обратната посока, което би довело до загуба на равновесието в заобикалящата ни екосистема, от което в крайна сметка бихме пострадали по ефекта на доминото и с експоненциално нарастваща тежест при всяко следващо сгромолясващо се звено от веригата му, докато последното се стовари много по-бързо от очаквано планираното във всякакви ОВОСВ (оценки на въздействието върху околната среда и водите) доклади, върху нас самите!

Спокойни, че няма да има действие в обратната посока на желаното от обществото, всеки постигнат резултат в градивен план е огромно постижение, именно по математическата зависимост, че едно число съотнесено към нула, дава безкрайност. Затова, коректно е сравняването като резултат на това, което е постигнато след референдума да става с това, което не е направено преди него, т.е. трябва да отчетем наличието на промяна след самото събитие наречено Референдум.

Как и кой може да забележи тези промени? – Тези, които искат и могат.

А тези, които не могат е ясно – ако искат и не могат да отчетат промените в обстоятелствата след Референдума са все пак по-добронамерени от тези, които не искат, но не могат да ги отчетат, тъй като некомпетентния критик е най-удобен да зловреди в обществен план. Но да не бъдем толкова укорителни към последните, защото групата, които могат да оценят, но не искат да изложат пред обществеността последващите промени са най-коварните спрямо нея, защото имат лични амбиции да внесат промени, за които да не бъде своевременно запознато обществото, в смисъл промените трябва да се осъществят според тях така, че обществото да бъде поставено пред свършен факт. Тази група е най-опасната, защото под нейното въздействие може да се окажат и членовете на двете предходни групи хора. А тези, които виждат промените и искат да споделят пред обществеността – само тях то може да ги оцени по достойнство. И така имаме:

- Нов кмет, нов главен архитект, нов директор на историческия музей.

- Имаме местни медии, които основно отразяват битовизми, случващи се на местна територия.

- Имаме социални групи във виртуалното пространство на интернет от хора свързани с Трънския край, които увеличиха на половина своя състав след Референдума.

- Имаме приет общ устройствен план за развитие на общината.

- Имаме стратегия за развитие на общината, подкрепена с осъвременени редица наредби за управлението на отделни дейности и процеси в общината.

Но отстрани погледнато, някой ще каже: „Пременил се Илия и като се погледнал, пак си е тия“.

От къде се почва в тази необятна тема? Някои хора казваха, че не му е времето да се говори отново толкова скоро по този въпрос „Трънско след референдума“ – само година и половина след провеждането му знаейки, че отделна личност, в този сравнително кратък интервал от време, изминал от тогава – какво може да промени съществено, че да се забелязва и откроява на фона на предходното бездействие и свободно падане на икономическия статус на района!?

Че някой като си мисли, че като Наполеон ще дойде и ще направи промяната от веднъж със своята принципност и авторитет?
То революциите стават не толкова заради това, че има кой да ги обяви, колкото най-вече заради условията и обстоятелствата довели до този факт, като необходимост за случването й.

Референдума беше ясен и силен зов в публичното пространство за необходимостта от промяна в принципите на местното управление, защото много от жизнените икономически функции на региона, са сведени до биологичния минимум на поддържането му, за да не бъде слята и без това тази голяма по територия община с административната структура на съседен район, където и без друго бяха пробили и властваха олигархичните интереси за източване на природните подземни богатства.

Не, че си нямаме местни феодали, които да определят принципите на вътрешния ред на осъществяване на местни интереси, но до последно таяха пред обществото да не бъде чута тяхната нагласа на висок глас - каква е, поради пресмятане какво ще спечелят или загубят от заемането на твърда позиция по отношение на една такава бъдеща промяна.

Такава промяна е заложена и в общия устройствен план на общината. Там чакат и „спят“ все още инвестиционни намерения, за които никоя медия до сега не се е събудила да погледне и да постави пред обществото за обсъждане какво предстои в бъдещ момент от време, ако се задейства всяко едно от тях.

Затова казвам – да, трябва да се говори непрекъснато по важните въпроси, касаещи обществения интерес, не само бизнес интересите на отделни личности и бизнес групировки в общественото пространство, а дори да има перманентно провеждащи се допитвания до гражданите свързани с този край. Но за съжаление ролята, която са си отредили тези хора, за мнозинството от тях е достойна за съжаление и съчувствие, защото вместо да държат в здрав юмрук изхода не само на своята съдба и тази на своето семейство и общество, а те са се оставили да треперят от страх да не кажат нещо или да не сторят друго, с което да не загубят работата си и отношението на благоволение и снизхождение от други лица към тях, които са застанали на привидно по-високо място в местната йерархия на влияние в обществено икономическо измерение на обстоятелствата.

Темата референдум не трябва да е табу или забранена тема за разговор, а напротив трябва да се говори всеки ден – трябва непрекъснато да се говори за промяната, която е необходима, хората да се почувстват свободни в това да знаят, че с ежедневните си действия, колкото и незначителни на пръв поглед да изглеждат, че допринасят с тях към съвкупното благоденствие на обществото. Затова приноса на личности свързани с Трънския край, но живеещи по една или друга причина в друго населено място или територия е съществен, защото дават гледна точка като визия по-различна от тази - наблюдаваща местната действителност и така се дават идеи за тласък на развитие.

По този начин, към момента има интерес за отглеждане на зеленчукови и овощни насаждения, билки, изграждане на развъдници за риба.

Като за нас е необходимо да съхраним това, което имаме – самобитния и непреходен вид на родния ни край – старите къщи тип - плетарки с аромата на вечността, който издават с излъчването си. По този начин ще привлечем и трайно ще задържим интереса на външния свят да се докосва до първоизвора на редица нравствени и духовни ценности, които в съвременния градски начин на живот са девалвирали своята стойност, като например следното:
- хората някога в Трънско са взимали своя семеен партньор в живота от сравнително близко населено място, според тогавашните средства за предвижване, и така хората са съхранили, както тези нравствени и духовни ценности, така и себе си. Те казват: „Само на душманин ще е много!“ – и раздават от себе си безкрай!

Най-бавно и трудно се променя съзнанието.

Който е бил лъжец преди, си остава лъжец и след това;
който е бил крадец, също си остава и след това такъв;
който е бил честен и отговорен пред обществото, ще бъде такъв винаги след това.