Това е по отношение на необходимостта от промяна на местния манталитет - все пак сме част от една по-голяма общност - Европейския съюз! И този манталитет трябва да се развива, а не да се ограничава и дискриминира.
Този проблем крие първопричината за своето съществуване от доста назад преизпълнили плана петилетки, когато едни хора са показвали къде точно се намира светлото бъдеще на общото добруване. А останалите от това общо пространство, не са имали правото или възможността да изрекат на глас в това пространство, какво не е наред, според тяхната субективна позиция. Естествено е властвал повсеместния принцип:
- Който не е с нас, е против нас!
Това е залегнало и в съвременния местен манталитет на трънското общество:
- Едните да си „гледат работата“, а други да им „решават проблемите“,
иначе казано „Власт без хора“, а сред хората да няма инициатива да решават проблемите си на принципна основа и всеки от тях да търси самостоятелно път за оцеляването си – духовно и физическо.
Това делене в манталитета на местното общество е използвано и сега в наши дни от политическата система на страната, като налага чувството за „партийна принадлежност“. По този начин това общество става слуга на групови интереси и то най-честно външни по отношение на региона, вместо да бъде господар в местното самоуправление.
Това се описва и от познатото отколешно правило „Разделяй и владей“, което се наблюдава и във физиката на термодинамичните системи:
- Когато на една среда (флуид) поляризираш съставящите я частици, то тя остава външно електронеутрална и пасивна, като се намалява средното разстояние на свободен пробег на отделните частици.
Затова не могат да се намерят хора, които да са видими пред обществото, че от тях идва инициативата за осъществяването на общополезни дейности. Иначе там, който е намерил с какво да се занимава, върши си своята работа на завет и от време на време пуска „рекламни позиви“ за насърчаване на оборота му.
А в оборота на глобалните процеси вече е дошъл и най-съществения момент – евровота за това кой ще влезне и с какви намерения и възможности – там, от където зависи и нашето бъдеще – дали съдбата ни ще е в нашите ръце или в тези на някой друг, който ще мисли единствено за реализирането на своите амбиции и интереси.
Заради движението на „две скорости“ в Трънско никой няма да чуе в публичното пространство на местната общественост - защо и как да направи своят избор - сега и то именно, за да си остане тя на две скорости.
Но дори и изолиран трънчанина може да мисли, защото свободният по дух не може да бъде роб.
Хората имат право да се сдружават и да спазват общи правила, но когато няма такива, обществото се разпада.
И се появяват двете скорости...
Едната за тези, които могат но не искат и другата за тези, които искат да запазят достойнството си, но не могат да сторят нищо по въпроса и затова мълчат и не предприемат нищо в публичното пространство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар