Не е коректно да се съпоставя това, което не е направено след събитието наречено Референдум, провел се през месец юни на 2017 г. в община Трън, с това, което не е направено преди него – то си остава все ненаправено! Но най-доброто нещо, което произтече от това ненаправено е, че няма да има минна дейност на територията на общината, от където да се отрови естествената среда за здравословен живот, както на хората, така и на животинската и растителната част от заобикалящата ни природа! Такова бездействие е в огромна степен по-предпочитано, от каквото и да било действие в обратната посока, което би довело до загуба на равновесието в заобикалящата ни екосистема, от което в крайна сметка бихме пострадали по ефекта на доминото и с експоненциално нарастваща тежест при всяко следващо сгромолясващо се звено от веригата му, докато последното се стовари много по-бързо от очаквано планираното във всякакви ОВОСВ (оценки на въздействието върху околната среда и водите) доклади, върху нас самите!
Спокойни, че няма да има действие в обратната посока на желаното от обществото, всеки постигнат резултат в градивен план е огромно постижение, именно по математическата зависимост, че едно число съотнесено към нула, дава безкрайност. Затова, коректно е сравняването като резултат на това, което е постигнато след референдума да става с това, което не е направено преди него, т.е. трябва да отчетем наличието на промяна след самото събитие наречено Референдум.
Как и кой може да забележи тези промени? – Тези, които искат и могат.
А тези, които не могат е ясно – ако искат и не могат да отчетат промените в обстоятелствата след Референдума са все пак по-добронамерени от тези, които не искат, но не могат да ги отчетат, тъй като некомпетентния критик е най-удобен да зловреди в обществен план. Но да не бъдем толкова укорителни към последните, защото групата, които могат да оценят, но не искат да изложат пред обществеността последващите промени са най-коварните спрямо нея, защото имат лични амбиции да внесат промени, за които да не бъде своевременно запознато обществото, в смисъл промените трябва да се осъществят според тях така, че обществото да бъде поставено пред свършен факт. Тази група е най-опасната, защото под нейното въздействие може да се окажат и членовете на двете предходни групи хора. А тези, които виждат промените и искат да споделят пред обществеността – само тях то може да ги оцени по достойнство. И така имаме:
- Нов кмет, нов главен архитект, нов директор на историческия музей.
- Имаме местни медии, които основно отразяват битовизми, случващи се на местна територия.
- Имаме социални групи във виртуалното пространство на интернет от хора свързани с Трънския край, които увеличиха на половина своя състав след Референдума.
- Имаме приет общ устройствен план за развитие на общината.
- Имаме стратегия за развитие на общината, подкрепена с осъвременени редица наредби за управлението на отделни дейности и процеси в общината.
Но отстрани погледнато, някой ще каже: „Пременил се Илия и като се погледнал, пак си е тия“.
От къде се почва в тази необятна тема? Някои хора казваха, че не му е времето да се говори отново толкова скоро по този въпрос „Трънско след референдума“ – само година и половина след провеждането му знаейки, че отделна личност, в този сравнително кратък интервал от време, изминал от тогава – какво може да промени съществено, че да се забелязва и откроява на фона на предходното бездействие и свободно падане на икономическия статус на района!?
Че някой като си мисли, че като Наполеон ще дойде и ще направи промяната от веднъж със своята принципност и авторитет?
То революциите стават не толкова заради това, че има кой да ги обяви, колкото най-вече заради условията и обстоятелствата довели до този факт, като необходимост за случването й.
Референдума беше ясен и силен зов в публичното пространство за необходимостта от промяна в принципите на местното управление, защото много от жизнените икономически функции на региона, са сведени до биологичния минимум на поддържането му, за да не бъде слята и без това тази голяма по територия община с административната структура на съседен район, където и без друго бяха пробили и властваха олигархичните интереси за източване на природните подземни богатства.
Не, че си нямаме местни феодали, които да определят принципите на вътрешния ред на осъществяване на местни интереси, но до последно таяха пред обществото да не бъде чута тяхната нагласа на висок глас - каква е, поради пресмятане какво ще спечелят или загубят от заемането на твърда позиция по отношение на една такава бъдеща промяна.
Такава промяна е заложена и в общия устройствен план на общината. Там чакат и „спят“ все още инвестиционни намерения, за които никоя медия до сега не се е събудила да погледне и да постави пред обществото за обсъждане какво предстои в бъдещ момент от време, ако се задейства всяко едно от тях.
Затова казвам – да, трябва да се говори непрекъснато по важните въпроси, касаещи обществения интерес, не само бизнес интересите на отделни личности и бизнес групировки в общественото пространство, а дори да има перманентно провеждащи се допитвания до гражданите свързани с този край. Но за съжаление ролята, която са си отредили тези хора, за мнозинството от тях е достойна за съжаление и съчувствие, защото вместо да държат в здрав юмрук изхода не само на своята съдба и тази на своето семейство и общество, а те са се оставили да треперят от страх да не кажат нещо или да не сторят друго, с което да не загубят работата си и отношението на благоволение и снизхождение от други лица към тях, които са застанали на привидно по-високо място в местната йерархия на влияние в обществено икономическо измерение на обстоятелствата.
Темата референдум не трябва да е табу или забранена тема за разговор, а напротив трябва да се говори всеки ден – трябва непрекъснато да се говори за промяната, която е необходима, хората да се почувстват свободни в това да знаят, че с ежедневните си действия, колкото и незначителни на пръв поглед да изглеждат, че допринасят с тях към съвкупното благоденствие на обществото. Затова приноса на личности свързани с Трънския край, но живеещи по една или друга причина в друго населено място или територия е съществен, защото дават гледна точка като визия по-различна от тази - наблюдаваща местната действителност и така се дават идеи за тласък на развитие.
По този начин, към момента има интерес за отглеждане на зеленчукови и овощни насаждения, билки, изграждане на развъдници за риба.
Като за нас е необходимо да съхраним това, което имаме – самобитния и непреходен вид на родния ни край – старите къщи тип - плетарки с аромата на вечността, който издават с излъчването си. По този начин ще привлечем и трайно ще задържим интереса на външния свят да се докосва до първоизвора на редица нравствени и духовни ценности, които в съвременния градски начин на живот са девалвирали своята стойност, като например следното:
- хората някога в Трънско са взимали своя семеен партньор в живота от сравнително близко населено място, според тогавашните средства за предвижване, и така хората са съхранили, както тези нравствени и духовни ценности, така и себе си. Те казват: „Само на душманин ще е много!“ – и раздават от себе си безкрай!
Най-бавно и трудно се променя съзнанието.
Който е бил лъжец преди, си остава лъжец и след това;
който е бил крадец, също си остава и след това такъв;
който е бил честен и отговорен пред обществото, ще бъде такъв винаги след това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар